on-line       Р а з к а з и       on-line 

 
Разказ 1
Разказ 2
Разказ 3
 
 
 
 
                                                                                                    

Разказ 3

Сряда вечерта в сградата нямаше други хора, освен него и охраната. Времето през деня не достигаше, и както обикновено Ангел остана след работа да довърши отчетите за продажби. В коридора светлината беше слаба, открояваше се ивицата, идваща от леко открехнатата врата на кабинета му. Из офиса се носеше познатият мирис на документи, хартия и мастило от принтера. Беше сам на етажа. Наближаваше 22ч., за миг се замисли, че колкото и късно да се прибере няма да има никакво значение, за никой. Чувстваше се спокоен в часовете, когато довършваше сложните изчисления и всички колеги си бяха тръгнали.

Живееше сам от доста години, откакто се раздели с Нели. Тя просто реши и си тръгна. Какво ли не опита за да си я върне, но напразно. Така и не я видя отново. Не мислеше за нея вече, просто се прибираше вкъщи, включваше телевизора и така заспиваше.

Беше на 23 години, когато постъпи във фирмата, от тогава бяха минали седем. Това, с което се занимаваше му доставяше удоволствие. Нямаше близък човек до себе си. Излизаше с различни момичета всеки път. Намираше ги по сайтовете за запознанства. Не изпитваше нищо към тях. Просто ей така.

През почивните дни ходеше с приятели на риба. Това му доставяше удоволствие, също както и шофирането на новото му Ауди извън града. Друго нищо не привличаше вниманието му.

Във фирмата имаха нужда от нов счетоводител, тъй като предишната служителка излизаше по майчинство, беше в седмия месец и реши, че сега е момента да се оттегли.

Ангел искаше цялата история с назначаването да приключи по скоро, тъй като това пречеше отчасти на работата му. Той беше този, който провеждаше интервютата и избираше кандидатките. Идваха много жени и момичета, избора ставаше все по-труден. Повечето от тях имаха нужното образование и опит, но нещо все им липсваше. Искаше новият човек да бъде стриктен, с ясен поглед върху работата си и завършен като личност. Също като него, не обичаше да прави компромиси с качеството в работата си.

Беше насрочил поредното интервю за вторник, за 14,00ч.

Денят беше топъл и въпреки климатика в кабинета си все се потеше.

Прегледа няколко отчета по продажбите, няколко фактури и посегна към следващото CV. Беше биографията на млада жена, на снимката се виждаше бялата й блуза, прилично вързаната кафява коса на опашка, и спокойният й поглед. Биографията разказваше за трудовият стаж, който беше като същата позиция за която жената кандидатстваше в момента, образованието и семейното положение бяха също подходящи – икономист, неомъжена. Поредната кариеристка, помисли си Ангел, на 29, неомъжена, без деца.

На вратата се почука:

- Влезте.

- Добър ден. Имам среща с Вас за 14ч.

- Заповядайте.

Интервюто не продължи повече от 15 минути. Ангел Василев отделяше точно толкова време на всяка една от кандидатките.

- Е, ако нямате повече въпроси, Ани, ще Ви се обадим допълнително.

- Всъщност исках да попитам още нещо ...

- Да ?

- Исках да попитам защо напуска предишната служителка.

- Излиза по майчинство. Няма да се връща.

Ангел се учуди от този въпрос, тъй като никой до сега не му го бе задавал.

Тази вечр приключи по-рано от обикновено. Поредната среща с непозната. Пиха по бира в бара, после я закара с колата до тях. Преди момичето да слезе, колата стоя дълго в тъмната част на улицата, после вратата на Аудито се отвори, тя слезе с палав блясък в очите си и се прибра вкъщи.

Това беше животът му. Друго  не търсеше.

Два месеца по-късно офиса кипеше от оживени разговори, прехвърляне на документи и отчети, фактури и декларации. Ангел усети, че атмосферата около новата служителка е необикновено ведра, чувстваше се доволен от избора си. Ани наистина разбираше от работата си, беше умна и схватлива, нямаше пропуски и не допускаше грешки. Ведрият й поглед го преследваше неотлъчно. Беше негова пряко подчинена. Имаше навика да се усмихва с детска невинност винаги, когато си засечеха погледите.

А това ставаше често. Опитите му да я съблазни бяха напълно несполучливи, както за него, така и за останалите колеги от офиса, които също проявяваха видим интерес към нея. Правеше какво ли не за да привлече вниманието й, напразно.

- Имаш ли планове за довечера ? Какво ще кажеш да те взема от вас, да изпием по един коктейл ! 

- Може би някой друг път.

- Защо, имаш среща с друг ли?

- Не, просто поех ангажимент.

Начинът, по който му отказваше го караше да я желае повече. Помисли си, че го прави нарочно, че иска да го предизвика. Окей, той не бързаше. Рано или късно щеше да я притежава, беше убеден в това.

Срещите на Ангел с различни момичета продължаваха, много от които звъняха и в офиса през деня. Излизаше с някои по веднъж, после така и не ги виждаше повече, други пък виждаше отново и отново, не изпитваше нищо към тях.

В седмицата преди Коледа имаше много работа, продажбите се бяха увеличили през последното полугодие. Анна стоеше неотлъчно до него и в работно време и след това, независимо колко късно ставаше, тя беше винаги там, съсредоточена и сериозна.

Ангел свикна с нейното присъствие, имаше чувство, че се зарежда от нея, работите му вървяха, имаше верен човек до себе си. Влюбваше се. Толкова е красива, а защо не иска да излиза с мен? Усещаше, че самочувствието му се изпарява, когато тя минеше покрай него.

Една вечер в офиса, беше станало твърде късно за каквите и да е изчисления повече, те седяха един срещу друг на неговото бюро, когато той каза:

- Вече направи една година откакто си при нас, как се чувстваш?

Тя погледна към него с огромните си очи, за миг се замисли, после каза:

- Приятно ми е в тази обстановка, а и харесвам начина по който гледаш на задълженията си, чувствам се добре, работейки с теб.

- Да..., стремя се професионализмът да бъде неизменна част от мен.

- А може би си го постигнал вече ...

- Хайде да приключваме за днес. Какво ще кажеш да вечеряме заедно?

Тя го погледна нежно, после наклони главата си настрани, леко премести падналия кичур коса, и каза :

- Само вечеря обаче. Искам да си лекгна рано, утре ще е напрегнат ден.

- За мен също. Само вечеря?! Както пожелаеш...

Двамата излязоха от сградата. Тръгнаха към близкия ресторант. Вечеряха, приказваха и се наслаждаваха на вечерта. Чувстваше се невероятно. Не му беше безразлично случващото се, усещаше някаква тръпка, която смътно помнеше от далечни минали години. Чувстваше се млад и щастлив с нея. Начинът по който тя се държеше, усмивката й, погледа й, всичко му допадаше. Искаше я близо до себе си, искаше я само за него.

Дните минаваха. Ангел престана със срещите си с непознати. Беше му приятно, когато оставаха след работа заедно. Тя имаше навика да яде портокали докато пише,  когато всички си бяха тръгнали. Обичаше да слуша Шаде. Ангел просто обичаше да е до нея.

Срещите им извън работа ставаха все повече и повече. Правеха планове за бъдещето си, решиха да заживеят заедно идния месец, тя щеше да се пренесе у тях.Всичко беше идеално и гладко.

“Тя наистина се държи като по книга с мен, възможно ли е да съществува такава хармония ?!“.  Ангел често си задавше този въпрос. Дали това беше любовта? Тя беше уникална, никога не спореше, правеше това, което той очаква от нея, изпълняваше желанията му без да се замисля за миг, изпълваше живота му с красота. А и той се промени, стана загрижен, нежен и внимателен. Колко малко му беше нужно на човек!

- Ани, много си отслабнала напоследък! Защо не се храниш, какво ти е?!

Тя наистина се беше променила. От красивото й тяло беше останал само бегъл спомен. Беше свалила 8  килограма.

- Ами, нищо ми няма. Всичко е наред.

- Искам да се грижиш за себе си, чу ли?

- Разбира се, скъпи, бъди спокоен!

Тя го целуна нежно и излезе от кабинета му.

Късно тази вечер отидоха в неговия апартамент. Любиха се дълго преди той да я закара до жилището й. Усещаше допира на кожата й, ухаеща на свежи цветя. Беше изгубил ума си по нея.
Дните минаваха, плановете им растяха. Тя наистина линееше, беше станала толкова слаба, че някои от по-старите клиенти едва я разпознаваха.

 След коледната отпуска всички се върнаха отново на работа, усещаше се вълнението от миналите празници, разказваха се случки от екскурзиите, от срещите с близки.

Ани беше все така умислена и съсредоточена в работата си. Ангел призна пред себе си, че беше изгубил ума си по нея. Как успяваше да го прави това, как успя да му влезе под кожата?!  Единственото притеснение беше за здравето й, той наистина се беше уплашил за нея.

Беше края на месец април. Работата кипеше. Във фирмата бяха наели още две момичета, които Ани сама обучи. Начинът по който разговаряше, спокойствието, което излъчваше, въпреки напрежението около нея изглеждаха величествени.

Беше началото на седмицата. Планираха  за уикенда да посетят техни приятели на вилата им, в близост до града.

7,30 ч. сутринта. Петък. Телефонна иззвъня.

- Извинявай, че рано ти звъня. Спешно трябва да дойдеш към фирмата.

Снощи си тръгна преди Ани, тя го беше уверила, че ще довърши сама. Какво ли се е случило? Уплашен и почти в несвяст тръгна.

Беше една от асистентките на Ани. Сутрин идваха по-рано за да подготвят поръчките на клиентите и да въведат ред в офиса.

Мислеше единствено за нея, искаше по-скоро да приключи с работата за днес и да й каже всичко което чувства и мисли. Нея! За миг помисли, че ако някога я изгуби не би могъл да издържи. Страхуваше се да не й се е случило нещо. Дано всичко е наред с нея!

Още няколко човека от фирмата бяха дошли по-рано днес. Управителя също. Ангел се учуди. Потърси с поглед Ани, но не я откри. 

- Виж, трябва да ти кажем нещо ...

Господи! Не! Само това не!

- Ани?!

- Добро утро, комисар Стоилов. Снощи, след  22 ч. са били източени всички сметки на фирмата.... Справката е направена. Отдавна издирваме извършителят.  Доказателствата са на лице. Самоличността на Анна Георгиева е разкрита. Това е последното име под което се е представяла. Замесена е в източване на банкови сметки и трафик на наркотици.

Последното, което Ангел си спомняше от този ден беше жабката на автомобила му, където държеше пистолета си...

Deesse

 

  deesse@puf-paf.com  
.

4etene,4etene online,anekdot,chetene online,ese,izvod,krasota,love,lubov,nadejda,neo4akwan kraj,on line pisatel,online pisatel,online razkaz, on-line roman,online разказ,online роман,pisatel,pogovorka,poslovica,povest,prikazka,razkaz,razvlechenie,rezvle4enie,roman,svobodno vreme, udovolstvie,zaklu4enie,анекдот,афоризми,душа,есе,заключение,идея,извод,красота,кратък разказ,лексикон,любов,мисли,муза,мъдрости,надежда,настроение, неочакван край,онлине разказ,онлине роман,писател,писателка,повест,поговорка,пословица,поука,приказка,приятелство,радост,развлечение,разказ,разкази, размисъл,роман,свободно време,смисъл,спомен,статия,удоволствие,цитати,четене