on-line       Р а з к а з и       on-line 

 
Разказ 1
Разказ 2
Разказ 3
 
 
 
 
                                                                                                    

Разказ 1

Малко облаче закрива слънцето за миг, лек полъх развява част от косата й, тя оставя чашата с кафе на масата, обръща се и тръгва. Поглежда към съседната маса, с леко и обработено движение сменя пепелника с фасове с чист и продължава към бара. Походката й е спокойна и непринудена.

Единственото което той вижда в този момент е дългата опашка на косата и походката й. С всяка крачка тя се отдалечава с таблата с празни чаши.

- Сметката, ако обичате.

Как е възможно да изпитваш толкова силни чувства към толкова непознат човек? Той се замисли за миг, след което извади портфейла си, плати и стана.

Беше петък, и както обикновено денят му започваше с чаша кафе в бара на последния етаж на бизнес центъра. Беше излизал с какви ли не момичета, какви ли не неща не беше виждал, и доста от тях завършваха с провал. Понякога дори мислеше, че всички са еднакви и безчуствени същества.

Ходеше там всяка сутрин, а следобяд я виждаше как се качва в Реното, небрежно оправя седалката си и огледалото, оправя няколкото кичура изплъзнали се от опашката и тръгва.. И това беше всичко, което знаеше за нея.

Всеки ден точно в четири тя тръгваше. Харесваше му да я наблюдава без тя дори да подозира за това. Искаше да вярва, че не е от тези останалите същества, имаше нужда тя да е единствената. От прозореца в офиса му се виждаше цялото стълбище и автопарк.

Беше петък, денят за извънградсо каране. Правеше го от години. От както я изгуби. От както пияният шофьор му я отне. Усещаше я близо до себе си, там, където я беше загубил. От тогава и не спеше много, повече четеше, а сутрин, както правеше от години, пиеше кафе на последния етаж и нблюдаваше живота как се случва покрай него.

Всяка сутрин я виждаше. Не разговаряха много. Обичайните изречения от учтивост и нежните й устни. Искше му се да й каже, че всяка нощ я желае, че тишината без нея е ужасно остра и пронизваща. Знаеше, че един ден ще й го каже, и тогава тишината ще свърши.

Мина покрай мястото, камъка си беше там, цветята бяха скоро поставени до снимката й. Наталия. Това беше нейното име. Не спря, просто продължи. Искаше само да я усети. Духът й беше там. Усети онзи полъх на вятъра, от който така силно ревнуваше преди. Този, който имаше пръв косите й. И продължи. Караше с 80, внимаваше в пътя, и единственото, което виждаше беше пътя. Нейният.

Вали дъжд, някой нещо иска да му каже, иска да тича, но нещо спира краката му...

Пак сънува. Два и половина през ноща е. Става и отваря прозореца на стаята. От там се вижда луната. От там, от където тя така и не можа да погледне. Боли.

- Добро утро! Какво да бъде?

- Добро да е! Както обикновено. Кафе с мляко и захар.

Тя се усмихна. Той също.

Ей сега ще й кажа, толкова много ми харесва, така я желая. Ще я поканя на вечеря, искам да я целуна.

Какво ще правиш довечера? Искам да те поканя на вечеря! Знам едно страхотно местенце в Княжево, близо до Витоша е, ще ти хареса там!

- Страхотно. Свободна съм.

- Ще те чакам в осем на ъгъла на бизнес центъра и парка.

- Добре, там ще съм.

Имаше усещането, че лети. Денят мина толкова бързо, работата му спореше, реализира две сделки за прозажба, едната на ателие в центъра, другата на четиристаен апартамент в Лозенец. От дълго време не се беше чувствал така. Всичко беше съвършено и красиво. Най-накрая ще й го кажа. Искам я близо до себе си постояно. Дори телефонният звън не го изнервяше, както преди.

Тя се появи на уговореното място, все едно беше сън. Толкова много я беше сънувал, че не знаеше дали пак не сънува.

Беше неделя. Валеше. Реши да покара малко. Пак този път. Пак усещането за нея. Чувстваше, че нещо от него си е отишло с нея. Сълзите напираха дълбоко в него. Буцата в гърлото не искаше да си отиде ...

- Десет и половина е. Трябва да тръгвам.

- Сметката, ако обичате! Ще те закарам до вас.

Той спря пред входа, прегърна я и я целуна нежно. Нямаше думи за казване, тя и мълчанието, целувките и косата й. Невероятно усещане.
Мерси за вечерта. Беше страхотно. До скоро!

Пак я целуна и тя изчезна във входа.

Тази нощ спа спокойно, носеше аромата й дълбоко в себе си. Света изглеждаше друг, красив! Искше да ляга и да се буди до нея. Да гледат луната и да усещат полъха заедно.

- Добро утро! Какво да бъде?

- Добро да е! Както обикновено. Кафе с мляко и захар

Тя се усмихна, той също. Този път усмивката й беше различна от преди. Очите й блестяха, той долови палав пламък в тях. Желаеше я.

Събра празните чаши от масата, смени пепелника, и се понесе към бара с тази така пленителна небрежност в походката й. Опашката й се вееше неописуемо привлекателно, всичко в нея го предизвикваше.

Денят беше натоварен, искаше пак да я види вечерта. Изчака да стане четири часа. Видя я как се качва в Реното, оправя небрежно седалката и огледалото си и тръгва. Видя очите й, обожаваше ги! Изглеждаше толкова непорочна!

Утре ще я поканя пак, помисли си, и ще й кажа колоко силно я желая. Единственото чисто и свято нещо в живота ми, помисли си той.

Минаха няколко седмици. Седмици, изпълнени с красота и слънчеви лъчи. Любовта и красотата вървяха редом с него

Беше късно сряда вечерта. Чувстваше се самотен. Затвори си очите за миг и си я представи. В същия миг телефона иззвъня. Беше негов стар приятел от университета.

- Какво ще кажеш за по бира!

Стрелката показваше тридесет минути след полунощ, пиеха трета бира. Стояха на бара и приказваха. Димът от цигарите, силната музика и опиянението от алкохола придаваха онова порочно настроение, което е накарало много хора да оставят проблемите зад гърба си и просто да се забавляват. Точно това правеше и той. Беше оставил всички чувства и проблеми извън себе си и релаксираше. Знаеше коя е жената, която желаеше толкова силно, помисли за миг как утре ще я види отново и ще я целуне. Погледна до близо седящите момичета и реши, че не е това, от което има нужда. Имаше нужда единствено и само от нея. До утре, и ще я целуна. Беше си изградил един непорочен и светъл образ за нея. Нея! Искам да я изживея, да я усещам и прегръщам!

- Още две големи бири!

В следващия момент осветлението в бара стана слабо, музиката се усили и на пилоните излязоха две танцьорки. Не носеха почти нищо върху себе си. Изглеждаха предизвикателно и възбуждащо.

Мъжете от заведението се разсвиркаха, някои дори започнаха да слагат банкноти по оскъдното облекло на танцьорките. Чу се силен мъжки смях:
Ето я и моята фея! Натали! Ела, сладката ми!

След което мъжа, почти в несвяст от силния алкохол сложи банкнота от 100 лева в горнището й и каза, “Ще те чакам долу като свършиш, както обикновено!”

Усети познат аромат, позната усмивка, познато усещане ...

- Как? Ти? Как така? Налиии .. работеше там, в кафето ... при моя офис ...

Тя се смути, след като песента свърши тя слезе от пилона, наметна се, и тръгна към него.

В един миг висчко се сгромоляса върху него, святото същество изчезна. Света се сгромоляса отгоре върху плещите му. Вече вървеше към изхода. Беше му омръзнало от лъжи и неискреност. Стига! Как така? Не искам това да продължава цял живот! Край!

- Изчакай! Ще ти обясня! Щях да ти кажа!

- И ти си като всички останали!

- Изчакай, де! Това няма общо с теб! Обичам те! Наистина!

Това беше последното, което чу от нея. “Обичам те. Наистина.”

Качи се в колата и тръгна. Незнаеше къде отива.

Тя отиде до Реното, отвори вратата, завъртя ключа и тръгна след него.

Поредния петък. Караше с 80, внимаваше в пътя, и единственото, което виждаше беше пътя. Нейният. Мина покрай мястото, камъка си беше там, цветята бяха скоро поставени до снимката й. Наталия. Това беше нейното име. Не спря, просто продължи. Искаше само да я усети. Духът й беше там.

Deesse

 

  deesse@puf-paf.com  
.

4etene,4etene online,anekdot,chetene online,ese,izvod,krasota,love,lubov,nadejda,neo4akwan kraj,on line pisatel,online pisatel,online razkaz, on-line roman,online разказ,online роман,pisatel,pogovorka,poslovica,povest,prikazka,razkaz,razvlechenie,rezvle4enie,roman,svobodno vreme, udovolstvie,zaklu4enie,анекдот,афоризми,душа,есе,заключение,идея,извод,красота,кратък разказ,лексикон,любов,мисли,муза,мъдрости,надежда,настроение, неочакван край,онлине разказ,онлине роман,писател,писателка,повест,поговорка,пословица,поука,приказка,приятелство,радост,развлечение,разказ,разкази, размисъл,роман,свободно време,смисъл,спомен,статия,удоволствие,цитати,четене